++ А --


Untitled Document
Untitled Document НОВИНИ Untitled Document

Untitled Document

Вратата за Европа придобива все по-приветлив вид - интервю на кмета Георги Манолов пред вестник "България", най-голямата трибуна на българите в САЩ
03.09.2011
Кметът на Община Свиленград Георги Манолов разкрива възгледите си за живота и работата си пред най-големия вестник на българите в САЩ вестник “България”. Материалът е на журналиста Ангел Георгиев. Той е от Свиленград, но от доста години живее в САЩ. При последното си гостуване в родния град, впечатлен от новия му облик, направи интервю с Георги Манолов, специално за вестник “България” в САЩ, което излезе през лятото. Освен във вестника, интервюто и снимките към него са публикувани и в сайта www.bulgaria-weekly.com

ВРАТАТА ЗА ЕВРОПА ПРИДОБИВА ВСЕ ПО-ПРИВЕТЛИВ ВИД

Криза е. Икономическа, духовна... в какъв ли не мащаб. Всички, където и да сме, в малка или в по-голяма степен изпитваме последствията от недоразуменията и грешките във взаимоотношенията на световния икономически механизъм.
Особено за тези, които сме в странство, сигурно пробягва неловкият въпрос - сега в това трудно време действително ли сме на точното място? Тук в странство ли, с кризата ще преминем по-леко или е по-добре “у дома”? Нали в близост със своите, трудностите са по-леко преодолими.
Въпроси, на които едва ли ще има едностранни отговори.
Защото в психологията на човека е да не си признаем това, за което не искаме другите да знаят или разберат... поради собствената ни гордост или непогрешимост. Та ние трудно си признаваме действителността сами пред себе си.
А трябва и ще е по-леко... “защото най-страшният пазач е пред вратата, зад която няма нищо.”
Други пък наистина може да сме намерили спасителния остров и да се чувстваме добре и не ни се иска да чуваме постоянни мрънкания и оплаквания и негативите, които да ни обезсърчават и да ни свалят духом. Защото сме бойци и не сме свикнали да губим и все някак се справяме с препятствията.
Тук в Америка ние си го знаем... а как е там в родната, във “вечно страдащата” Родина?
Някои отговори намерихме чрез едно кратко, но разнообразно пътешествие по познати, но малко позабравени пътеки. Видяхме го от погледите на малките сияйни личица, по време на може би един от най-българските празници - този на просветата 24 май, в който нашите деца са главните изпълнители и те са тези, които попиват родната реч и я възпяват по тържествените площади и манифестации. Пъстрите им одежди и възклицанията приповдигат гордостта ни, защото наследиците ни са гръмогласни и изпълнени с надежда, такава, каквато е по нашите земи повече от 13 века.
Затова пък у някои от “наборите” картината за настоящето е с малко по-различни краски. Къде песимистична с оттенък на отчаяние, къде с надежда, другаде пък - просто весела, породена от настроенията около външния ни вид. Може би вече по-мъдри, за да не кажем позастарели, не толкова фини (да не кажем за абрехт), но все пак с мотивация за по-нататъшно усъвършенстване.
Каквото и да си кажем, обаче, промяната я има и тя се вижда във всяка една сфера.
Да, много са празните и още безлюдни - някогашните промишлени гиганти, но са вече много и лъскави, новите модернистични строителни красавци, представени с нови бизнес имена.
Големи площи още беднеят и са пусти, но на други места, пак там... в тази педя земя .... плодородието просто радва окото. А като го има, за работливите стопани стимулите са радващи.
От селяните по полето - до актьорите в “Стъклен дом”, от работника с грубите ръце - до изтънчения и изнежен бизнесмен, от ямата на безверието - до храма на абсолютната вяра, амплитудата е може би не чак толкова голяма ... и надяваме се не е станала така дълбоко разделна, защото нещо трябва да ни обединява, ... все пак сме един род.
Защото колкото и да не усещаме, всички сме в един кораб, в който колкото и да не ни се иска... един от другиго си зависим и по-добре е да сме редом, за да оцелеем.
Това е България сега... поне през моя не чак толкова прецизен мироглед.
Със скици от този пътепис и с окото на една непрофесионална камера, намерихме за раздумка и една политическа фигура, въпреки че той лично не иска да се окачестви като такава.
Беше ни интересно да питаме и узнаем точно неговата гледна точка, защото до голяма степен именно от хората на властта като него, зависи нашето бъдеще. Чрез разговора с него - градоначалника на община Свиленград инж. Георги Манолов, се видя “погледа отгоре” за пътя на развитие на нашето общество, въпреки че е представен и фокусиран за по- малки мащаби. С показания обзор обаче, колкото и да е в минимални щрихи, се вижда посоката, по която ние българите сме се запътили, като се чертаят и прогнозите за това какво бихме постигнали с родната си земя, със собствените си сили, ако наистина се държим заедно един за друг.
Интересно ... не само защото си е нашенско, ... а защото си личи, че е искрено!

- Г-н Манолов, представете се на читателите на в. “България” - Чикаго.
- Аз съм роден и израснал в Свиленград, така както моята съпруга и моя син, и баща ми, и майка ми, сме все от града. Кореняк съм и съм потомък на тракийски бежанци от събитията от 1912-13 г. Местната гимназия завърших със златен медал, след което следвах и завърших строително инженерство в София. Работил съм в системата на строителството и съм заемал и ръководни позиции като тези на помощник технически ръководител, достигайки до зам.-директор на строително предприятие. След това работих обществена дейност, а по-късно се заех и с частен бизнес през 2000 г. От 29 ноември 2004 съм кмет на Свиленград вече седма година. И през двата мандата на изборите моята кандидатура е издигната от местен инициативен комитет - с позицията на независим кандидат. Аз не членувам в никоя политическа партия. Този принцип вече 22 г. го съблюдавам и ще изпълня. Нямам желание да участвам в политически партии и смятам, че когато един човек управлява един град, едно общество, той първом трябва да е мениджър, т.е. да взема решенията си съобразно правилното управление на публичните финанси на хората и на услугите, които трябва да бъдат извършени за тях. Когато кандидатът е партиен, тогава вътре в тази партия поради вътрешните взаимоотношения и принципи, той трябва да се съобразява с нейните решения, като в някои случаи това може да доведе до противоречия на това какво логиката и душата на човека искат и на това, което му се налага “отгоре”.
Затова смятам, че една такава необвързаност дава възможността да се изяват и изпълнят личните идеи и решения на ръководителя и в същото време да се работи необвързано с всички политически партии.
Като пример мога да посоча, че тук при нас в Свиленград, от 21 общински съветници през последния 4 годишен мандат имаме представители на 10 политически партии и с тях досега като цяло, въпреки различията, работим добре, вземат се принципни решения и общината върви напред.

- От момента на встъпването ви на служба като градоначалник, вие сте застанал на някакви принципи и сте дали някакви обещания към местното общество. До настоящия момент какъв процент от тези ангажименти са изпълнени и върху какво още бихте искали да се поработи?
- Когато започнах работа като кмет и по ирония на съдбата поради това, че моят кандидат-изборен номер бе 13-ти, аз си дадох обещание да направя поне 13 добри неща за Свиленград. Сега, връщайки се към тях и разбира се, още можещи да се прочетат в архива от тогавашните публикации на местния вестник (който още си пазя като чек лист), аз имам и един часовник, който ми бе подарен от инициативния комитет, на който на обратната страна са изписани всички тези добри неща, които трябваше да се изпълнят с времето. Тези, които съм обещал тогава и съблюдавам да се изпълняват и сега. Разбира се, може и да не е на 100%, но смятам, че като цяло целите са изпълнени.

- Може ли сега да споменете по-специфично какво точно е постигнатото? Особено за тези от нас, които не сме имали възможността и не сме били преки свидетели на събитията, а и за онези, които също поради липса на време не биха искали да се ровят из архивите.
- Първият ми девиз беше: Повече работа. И тогава много хора се шегуваха, като казваха, че кой ще ме избере, след като аз говоря за повече работа и ще изискам повече работа от хората... Времето обаче е критерият.
Най-голямата идея, която може би като мое пряко задължение на този пост си бях поставил и направих всичко възможно за нейното изпълнение, е газификацията на града. Докарването на природен газ до Свиленград като една алтернатива на енергията за нашите домове, доведе и до промяната на града ни като цяло. В цялата Хасковска област нито един град не е газифициран, нито големите Хасково или Димитровград.
В началото вярата беше твърде оскъдна, тъй като за един малък град, който е извън кръга и лиценза на големите дружества, е много трудно доставянето на природен газ. Много хора, че даже и голям процент от моите поддръжници гледаха песимистично и нереалистично на тази идея.
Но аз имах ноу-хауто и амбицията да я постигна и с публичното участие и помощта на общината резултатът вече е явен.
Свиленград е единствената община в цяла България, която пряко участва в създаването на газово дружество и е с прякото участие в лиценза от 35 годишен срок, за доставката и разпространението на природен газ в града.
Така че газифицирането на града е една от идеите, която наистина ме радва, защото нито една от 11 общини в областта има такъв лиценз, а ние го имаме.

- Става дума за газова тръба или някакъв друг начин на доставка?
- Този способ на доставка, доколкото ми е известно се използва в САЩ, Норвегия, Южна Америка и е така нареченият виртуален газопровод, чрез транспортирането на компресиран природeн газ и съответното му декомпресиране и разпределение в града.
Практикува се в развитите страни, за населени места, които са на големи разстояния от основния доставчик.
При нас в България само в Свиленград като цяло и на общински начала тази инициатива е реализирана. На някои други места в България може би на частни начала и с частни практики има реализация, но ние сме първите с общински лиценз.
При нас нещата, ако може така да се изразя, не са на парче, а са премислени и се работи паралелно.
Успоредно с газификацията са подмени и водопроводът в града, който вече бе преексплоатиран, бидейки от 50-те, 60-те години на миналия век. Така че тази физически остаряла система даваше много дефекти и аварии.
...Въпреки, че този проект не е пряко задължение на общината, а е държавен, но държавата, нехаейки, постави своите данъкоплатци в условията на всекидневни неудобства – с липсата на вода и аварии.
Така че общината, използвайки нетрадиционни финансови инструменти, като облигационния заем, успя в рамките на 100 дни да подмени 20 км водопроводна мрежа в града. Работеше се с безизкопни модерни технологии с така наречените „къртици”, при това водата не се е спирала поради използването на така наречените „временни връзки”. Надяваме се, че хората не са почувствали големи неудобства.
Така в този завършен вид можехме да прибегнем и до цялостното завършване на градските артерии и улиците да са с нови настилки, тротоари и бордюри. Нови фиданки. Не сме асфалтирали, пък после да копаем и да поставяме тръбите, а сме работили последователно. На всички дружества, които са имали дейности в Свиленград, им беше казано, че ще се работи над обекти, които би трябвало да устоят поколения напред и целия този проект, беше съчетание на правилната идея и реагиране в зависимост от неотложните нужди и в определената последователност.
Въпреки че за традиционните политици е важно, особено преди избори, да се отчитат дейности, да хвърлят асфалт, да се сеят цветя... При нас това е практика не за определения момент, а се мисли в дългосрочен аспект.

- Газифициране, водоснабдяване, отстраняване на дефекти, нови пътни настилки... това тенденция и проект за целия град ли е или само за „определени” места?
- Да, за целия град. В момента подготвяме един много голям интегриран воден проект, който е свързан и с оползотворяване средствата от европейските програми за развитие. Свързан е с изграждането на пречиствателна станция за отпадни води, водопроводите и канализацията и за квартал „Капитан Петко Войвода”, където пък е нашата входна врата за Гърция, митницата и ж.п. гарата. Това е следващият ми голям стимул, за да може нашият град да има един завършен облик. Така че екологично чистата среда за живеене е не само вид призив, а практическо пристъпване и настоящ обект за работа. Този проект е в размер приблизително на 15-20 милиона евра и ще се развива в следващите 3-4 години и несъмнено ще подобри инфраструктурата и чистотата на нашия живот.

- Тези инициативи важат ли и за ромския квартал?
- Несъмнено. В ромския квартал канализацията и водопроводите са изградени и продължава да се работи. С две думи, ние започнахме от централната градска част и разширяваме периметъра на развитие към покрайните и работим за подменяне инфраструктурата на целия град за следващите няколко години.
Вкючително и доколкото е възможно и на по-малките населени места в общината.
Тук ясно трябва да се каже, че за този проект не се говори за типа квартал, чий е и от кого е населяван. Дали са роми или българи, а се говори за работа в основните артерии и след това преминаване към по-малките улички. Така че целият град да бъде обезпечен за да можем всички да живеем по-добре, независимо в коя част се намираме и какви сме по етнос.

- Някои казват, че този проект може да се превърне в един непосилен дълг, та даже генерации след това да чувстват неговия ефект. Има ли такава опасност?
- В България има един закон за общинския дълг, който казва, че всяка една община има право да ползва като заем в рамките на 1 календарна година не повече от 25% от собствените си приходи. Тоест всички средства, която общината събира от данъци, такси, услуги са критерият за това какъв заем може да се вземе.
Дори и да иска някой общински кмет да ипотекира общински земи или други общински собствености, то той няма право.
Така че държавата е сложила ограничителна мярка още и с презумпцията, че да не се получават случаи с фалирали общини.
Второто нещо, което трябва да се има в предвид е, че нашата община е сред първите 7 в България, които използваха облигационен заем в рамките на 2 милиона лева преди 6 години, в началото на 2005 и с тези пари се направиха канализациите и водопроводите на квартал Гебран. Този заем отдавна е изплатен. Преди 3 г. общината изтегли инвестиционен кредит, с който се направи един прекрасен градски парк, с детски площадки и се подобри инфраструктурата и около градския стадион. Този кредит също е изплатен.
Така че нека никой не се притеснява, че сме затънали в дългове. Ние ще продължаваме работата си в тази насока. Кредитите сме си изплатили и на базата на тази политика сега имаме сертификати от кредитни агенции, които показват и удостоверяват, че финансовата ни политика е на ниво. Сега в касата на общината към днешна дата имаме 3.5 милиона лева. Това го заявявам най-отговорно и нека тези, които се „смущават” да погледнат в реалността и да разберат, че в община Свиленград има една здрава финансова дисциплина и разчетите са положителни.
Последният ни инвестиционен кредит за 5.5 милиона, използван за тези 20 км водопроводи и канализации (от който са оползотворени 4.5 млн), нагледно показва колко много неща могат да се извършат, когато средствата се използват правилно и съвестно.
Аз имах още идеята и гордостта е, че кредитът, който се взе, е с лихвен процент по-нисък от влоговия процент за частта, която още не е оползотворена и която е в банките. Знайте, че ние сме постигнали максимално добри условия за общината, а всичко друго, което се говори са може би само спекулации или злодумие.
Финансовата ни дисциплина и натрупаният вече опит ни дават абсолютната увереност, че за данъкоплатците в Свиленград няма да настъпят дни, в които те няма да могат да обслужват кредитите си.
Тук е и ролята на кмета, че действително той трябва да следи и да използва максимално своите мениджмънт качества, за да се управляват правилно средствата и целесъобразно те да се използват. Също като в едно семейство.
Такова бе и едно друго мое обещание, да поема общината като едно акционерно дружество, където съсобственици са данъкоплатците. Данъкоплатецът е основната клетка на обществото. Не избирателят или политикът, а този, който дава и чрез плащането на съответните данъци се позволява да се извършват съответните качествени публични услуги.
И ако общината е акционерно дружество на данъкоплатците, то Общинският съвет е управителният съвет на това „дружество” (общинското) и управлява тази голяма фирма не с търговско предназначение, а със специално определени цели – по сметосъбирането, по здравеопазването, хигиената и много други.
А кметът е „изпълнителният директор” на тази „социална фирма”. Казано може би опростено, но според мен това е смисълът на управление и конкретно за нашата община това ме е водило като правила и задължения и съм се стремял да използвам личните си качества, като един стопанин на общия имот, който ми е поверен и от мен зависи той да се развива и управлява в правилна посока, а не да се разпилява или разграбва... и преди всичко да бъде в интерес на гражданите. Затова и аз нямам никакви съмнения и притеснения да кажа, че община Свиленград е със завидно финансово състояние, с наличие на достатъчно средства, с които могат да се изплатят не само кредитите, които ще се вземат, а се правят и така наречените ЕSKO договори – договори за енергийна ефективност, с които ще се продължи работата в училищата, детските градини и здравните обекти.
За един бюджет от 17-18 милиона годишно, с около 500 000 лева плащания към кредитите (за около 10 години) не смятам, че може да се говори за проблем в общината. Ние този дълг може да го платим и за 3-4 години, но не е редно да се прави, защото идва ред и на услуги, които трябва да се изпълняват, а има и други приоритети.
Общината не е затънала в дългове и ако това се иска на някои хора, ние само можем да ги разочароваме. Напротив, община Свиленград е пример за добро финансово управление.
Преди няколко дни на церемония в Министерския съвет аз бях един от 13 кмета на България, който получи за 1-ви път от Европейския съюз приза за иновации и добри практики в управлението на публичните финанси, връчен в присъствието на представител на Европейската комисия, а преценката е правена от независими наблюдатели, които са следили общините.
Този приз от европейската комисия е красноречив критерий за нашата финансова политика.

- Новите и чистите улици, подобрената инфраструктура, спокойствието на града са един притегателен център за гостите в този международен кръстопът, какъвто е Свиленград. Но не само това са приоритетите за развитието на едно общество, въпреки че всичко споменато не е маловажно. По какъв начин община Свиленград стимулира съществуващите бизнеси и по какъв начин би спомогнала за привличането и създаването на нови такива, особено сега в ситуацията на световна криза? Може ли общината да съдейства за облекчения и по този начин да се създават нови работни места за хората?
- Свиленград има една от най-ниските безработици в България, която е от порядъка на 7.5%. Но това не бива да ни успокоява. Общината има 2 начина да влияе върху трудовата заетост и съответно върху безработицата.
Първият е косвеният, който ние изпълняваме като политика и не сме мръднали и йота от него, а именно да поддържаме данъците и таксите ниски за услугите, които се извършват. В Свиленград имаме намаление на таксите за чистота.
Всеки един инвеститор, който идва в града, запознавайки се с нашите вътрешни правила ще разбере, че на фона на България това, което ще заплаща като данъци и такси е на ниво много по-ниско от средното за страната и е едно от най-ниските за България.
Пред всеки един инвеститор има една прозрачност, няма неща, които да го спъват и той трябва да е стимулиран от скоростта на изпълнение на услугите, строителните разрешения и т.н.
Вторият начин е голямото предизвикателство за следващия мандат, разкриващ се пред който и да е управляващ орган, т.е. пряката намеса на общината в създаването на трудова заетост.
Какво имам предвид: Като пример ще взема газификацията в града. По принцип тя е приоритет на енергийните дружества, но когато един малък град е извън техните лицензи, тогава то той би трябвало да се справи сам, което стана и с нас. На последната сесия на Общинския съвет се взе решение за изграждането на така наречената индустриална зона на Свиленград. Ние сме единствената община в България, която закупи от държавата терен от 100 дка, с който има идея да се създаде база за бизнес в този регион на Европа.
Бяха направени проучвания с американска агенция за обществено развитие и вземайки в предвид кръстопътното ни разположение на 3 граници, изграждането на един такъв бизнес парк, индустриална зона или както и да го наречем като име, ще бъде привлекателен проект за инвеститорите и ще създаде съответно много работни места.
Ние се нагърбваме с тази идея поради факта, че държавата, за съжаление, имайки на разположение свободната безмитна зона и не направи нищо като развитие и сега ние поемаме отговорността да се изгради този проект и съответно да ангажираме както бъдещите бизнеси, така и да способстваме за създаващата се трудова заетост.
Следващия месец имаме пътуване в Европа, където имаме срещи с инвеститори които ще се ангажират и с изграждането на необходимите инфраструктури.
Това е пряка намеса на общината в създаването на търговско дружество, което да преотреди терени и те да се изградят с всичките необходими системи за тяхното функциониране и ескплоатиране и в такъв един вид ние да предложим на бизнесите само да си изберат начина на функциониране – но на нашата земя и с нашата трудова ръка.
Пак казвам, това не би трябвало да е задача на общината, но когато искаме на тази граница на Европейския съюз да има повече ангажирани и достойно живеещи хора, мисля, че тогава всичко придобива смисъл и ние се нагърбваме и с тази амбиция и ще я изпълним.
Трайната заетост, това е новото предизвикателство пред нас и това трябва да решим като цяло през следващите години.

- Тук имаше и летище. Разчита ли се една такава разработка и включва ли се тя в комплексния бизнес план?
- Свиленград има своите традиции и е бил свързан с авиационните дейности на България с близо вече 100 годишна история. Това, което искаме да направим в момента и водим разговори с големи български компании е да се направи летище, което да бъде използвано за бизнес цели, както и да бъде свързано с транспортирането на селскостопанската ни продукция. Нашият регион е плодороден и климатично е благоприятен за производството на зеленчуци и грозде. В света след всички тези аварии, които се случиха, сега се отделя изключително важно място на екологично чистите храни, такива каквито ние може да произвеждаме и са били традиционни за България. Аз съм изключително радостен, че в нашия регион са разорани и са засети 30% повече земи, отколкото миналата година, т.е. е налице завръщане към нашите корени, че отново нашите домати, червени капии, дини, пъпеши и хубавото десертно грозде ще излязат на пазара с още по-голема сила и именно наличието на едно такова летище, за което ме питате, ще бъде изходният пункт за тяхното разпространение по света.
Мисли се и за хладилни камери, приемателни пунктове, складове, където продукцията да се приема, преди да бъде експедирана.

- Свиленград от врата на България с влизането ни в ЕС се превърна и в такава към Европа. Очаквате ли помощи за реконскрукция и подобряване облика на входния ни пункт?
- За съжаление в това направление нещата се движат точно в обратна посока. За тези, които са имали възможност да прекосят границата, не може да не е направило впечатление външният облик и подредба на пропусквателния пункт на Република Турция. В противовес, нашата страна е доста запусната.
Но в момента ние имаме вярата, че в България се работят големи инфраструктурни проекти, както довършването на автомагистрала „Марица”, както новата високоскоростна жп линия от турската граница през Свиленград до Пловдив и София.
Тези проекти ще променят коренно облика на нашия район, но ние нямаме специален статут пред Европейския съюз и Европейската комисия за повече средства, които да помогнат за развитието ни. Ние сме равнопоставени с всички останали общини, но имаме изграден капацитет, който работи по европейските проекти и това ми дава увереността, че това, което сме започнали, ще го довършим. Ето сега имаме спечелени проекти, които са по трансграничното сътрудничество с Република Гърция и са свързани пак с обновяването на инфраструктурата на града, с неговото озеленяване, с изграждане на кръгови движения с фонтани. Наред стои почистването коритото на р. Марица, нов изцяло туристически проект, свързан със средновековната крепост и тракийската гробница в с. Мезек.
Всичко това ще ни даде възможност да промотираме района като едно наистина културно и туристическо средище.

- Работи ли се за създаване на лоби за подпомагане на района ни както в държавен, така и в европейски аспект?
- Работи се, но за съжаление мога да кажа, че в тази сфера успехите ни не са особено големи. Свиленград, Хасковска област, а и България като цяло нямат нужното място в ЕС, така както нашите съседи, например. И в българския парламент, и в правителството нашите проекти не се приемат с достатъчно силна подкрепа и така в повечето случаи „викаме неволята” и сами се справяме с нещата.

- За тези повици към свръхестествената сила за помощ видях и се убедих в службите на нашите, свиленградските църкви, които съвсем не са малко за един такъв град като нашия. Впечатление прави явният призив към Бога за подпомагане на градската управа и правителството на България. Какво е отношението на управата към духовния живот на града?
- Всеки, който минава през нашия град, не може да не види високо издигнатия кръст в околните височини. Смятам, че това, което искаме да направим за хората се оценява и затова нашите църковни водачи също ни подкрепят.
На моето бюро лежи библия, подарена ми от нашия митрополит Галактион при встъпването ми в длъжност. Нещо, което специално ми направи впечатление и даже ме накара да изтръпна в отварянето и ... на случайно място, бе писанието в гл. 10 на Книга премъдрост на Иисуса, Син Сирахов*: „Мъдър управител учи народа си и управлението на разумния бива добре уредено. Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него. Какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него.”
Не знам и не мога да обясня защо на точно този пасаж отворих, въпреки че след това много пъти още съм отварял библията, но тези слова дълбоко ме засегнаха и като че ли са били писани нарочно като заповед за мен, която от онзи момент аз изцяло приех.
Дали е призвание не знам, но с тези думи библията ни казва как трябва да се ръководи и понеже съм ги приел тези слова, аз се старая да ги изпълнявам. Може би това се вижда и затова хората отвръщат по този начин.
Ние сме християни, но нашият град е един пример и място на толерантност и разбиране, за равнопоставеността между хората и е място на взаимопомощ. Ние като община от своя страна също помагаме на църквите както в града, така и в селата. Последният пример е със село Сладун на турската граница, където помогнахме за възстановяване на църквата там. Трябва да се помага на хората, които искат да бъдат добри и да вярват. Така както се отнасяме с облекчение към фирмите и бизнесите в града, още с по-голяма сила важи това отношение към духовните институции, училищата, църквите, към здравните заведения, защото просто смятаме, че това е правилния подход.

- Може ли кметството да бъде зависимо от „силните” бизнеси или от тези с големите пари? Защитават ли се определени кръгове?
- Всяко едно управление е публично. Не случайно казах за специалното място, което се отрежда за нашата община от Европейската комисия - за нейното публично и справедливо управление. При нас всяко едно решение, което се взема не е плод на самоцелната воля и зависимостта от един човек, а е плод на обществено обсъждане. Така, както е примерно с бюджета на една община, преди да се приеме се прави обществено обсъжване с гражданите. Ние излизаме пред хората и даваме нашите предложения конкретно и ясно. Така публичността и прозрачността дават възможност на хората да преценят и след това по обратната връзка, общинският съвет (където са представителите на политическите партии и гражданските сдружения) одобрява или отменя. Така че няма еднолични решения. Системата позволява хората да имат пълна информация за дейностите на общината и те разбират има ли някаква зависимост или не. По принцип може да се случи до определена степен, но в Свиленград сме пример за точно обратното.
Управителите на едно общество трябва да са успели хора, не казвам богати. Защото успелите имат своята независимост – както финансова, така и душевна.

- Имало ли е случаи на ваше вето към решение на Общинския съвет?
- Моята задача е да изпълня това решение. В моята практика през последните 7 години не е имало случай на оспорено пред съответните областни управители даже и на едно решение на Общинския съвет. Нямам такава практика и това се вижда и е документирано от заседанията на съвета, които се провеждат всеки последен четвъртък на месеца.
Ние като администрация – кметството, правим отчет пред Общинския съвет за изпълнението на техните решения на всеки 6 месеца. Нашите институции работят паралелно, като Общинският съвет и администрацията работят за общото благо. Но не навсякъде е така. Ето като пример вземете Хасково. Там не се провеждат заседания поради антагонизма между общинската администрация и съвета.

- Работата в града е рефлектиране и на твоите индивидуални черти и знанията ти на инженер, бизнесмен, приложени в управлението. Но нищо не казахме за спорта. Как спортът ти помага да „поддържаш форма”?
- Моето убеждение като човек, който е бил спортист и който винаги е обичал спорта е, че това е един уникален път за възпитание на хората. Това не е самоцел на запалянковец или изява за показност. Напротив, нашата политика като община е да дадем възможност повече хора да използват направената модерна база и да се финализират спортните обекти и условията за спорт. Спортът не е самоцел, а възпитание. За нашите деца има условия за 14 вида спорт. Наред с традиционните колоездене, футбол, гимнастика и шахмат имаме уникалността от присъствието на ръгбито и кикбокса. Общината трябва да финансира и спортът е един от социалните ни феномени. Затова са прекрасни стадионите, които имаме, площадките с изкуствена трева, които са и с денонощно осветление, ... площадките в училищата. Всички тези обекти са безплатни за нашите деца.
Спортът за общинската управа е приоритет, на който трябва да се гледа с отворена душа, въпреки че на държавно ниво куцаме и нямаме подкрепа.
Изрично бих похвалил гимнастичките ни, които са републикански шампионки и все пак въпреки, че добрите резултати радват, за нас е важно повече и повече деца да спортуват. Това казвам и на треньорите ни по футбол: „Искам когато дойда на стадиона да видя да играят деца, които са и по-пълнички, и с очила, деца, които може и да не станат големи спортисти, но е редно да са здрави. „ Затова в школата ни има над 150 деца, които спортуват организирано.

- В комплекс „Романтика” освен всичко друго ми направиха впечатление и прекрасните тенис кортове. Има ли някаква договореност между градската управа и частния бизнес за използването на техните бази от по-голям кръг хора?
- Условията, с които отдаваме общинска земя на територията на която се изграждат спортни бази, изрично е записано, че определени часове в месеца децата могат да използват тези терени (включително базата на „Романтика”) безплатно. И това е масова практика. Сега изграждаме още 2 тенис корта. Дай боже да направим и спортна зала, за която кандидатстваме по европейските програми. По италиански модел, това ще бъде едно уникално за България съоръжение.
Така че частните инветитори, доколкото са инвестирали в спортни обекти, също са на наша страна, защото също приемат политиката на общината и договореностите са и за обществени ползвания.
В Свиленград има и младежки парламент и за неговите събирания също базите на „Романтика” са предоставяни безплатно.

- Явно, че се работи и се мисли за постигане на по-добър стандарт на живот в Свиленград. Усещате ли подкрепа в тази си цел от обикновените хора, от минувачите по улиците?
- Няма как по друг начин да покажем и да се помъчим да помогнем на хората да започнат да мислят по-позитивно и с по-добро. Аз искам да има все повече и повече усмихнати хора, да не са пречупени желанията и мечтите им, защото именно това пречи на България и българина.
Нека си спомним за думите на един известен български баскетболен съдия Артеник Арабаджиян, който е свирил финала на Олимпиадата в Мюнхен 1972 г. между отборите на САЩ и СССР тогава. И именно той казва: „Ние, българите, трябва да се борим с трите „З” – злобата, завистта и затлъстяването.” ...
Защото като нация на индивидуалисти сме много добри, но като хора, живеещи в общество и като колектив има много, което трябва да желаем и постигнем.

- Загубата на основни поминъци за Свиленград като тютюнопроизводство и производство на коприна тенденция ли е или е резултат на държавната ни политика в тази насока?
- За съжаление, има производства, които чисто исторически си отиват. Такова, каквото беше производството на коприна например. Сега в Азия се произвежда продукт, който е с много ниска себестойност и е по-конкурентноспособен. Този поминък, който дава името на града ни и е бил традиционен, но си отива. Просто защото законите на бизнеса налагат своята сила.
Производството на тютюн също. Световната политика в тютюнопроизводството също дава своя резултат, въпреки че нашият тютюн е качествен. Субсидиите намаляват и за производителите е извънредно трудно.
Затова ние трябва да се преориентираме и да заложим на производството на екологично чистите храни. Но и държавата трябва да помогне с облекчения и подпомагане на нашите произведения.

- Какво е мотото в твоята работа?
- Повече работа... и сега вече след 7 години – Повече доброта!

- Кое те мотивира?
- Нещата, за които казахме, че трябва да се направят. Когато човек иска мечтите му да се сбъднат и види радостта в хората, когато нещо истинско е станало е стимулът, който трябва да витае и към който трябва да се стремим.

- Какво бихте пожелали на хората, които биха решили да посетят Свиленград, а и на тези, които по-задълго са се откъснали от него?
- За тези, които по една или друга причина са излезли от града ни бих искал да им кажа, че трябва да се гордеят с родния си град и това родно място е наистина непоколебим носител на българския дух и история, въпреки че кой ли не ни е кръстосвал и поробявал. Но ние стоим здраво тук и сме се запазили с вяра и позитивност.
По този повод ми харесват думите на един млад режисьор, когато го попитали защо обича България и той отговорил: - Абе Родина бе, моя си е!



ВСИЧКИ НОВИНИ ...
Untitled Document
АКТУАЛНО

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА/ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА/ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ, открити до 30.09.2014г.

ТЪРГОВЕ И КОНКУРСИ

ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ - ОБЯВЛЕНИЯ

ПУБЛИЧНИ РЕГИСТРИ

ОБЯВЛЕНИЯ ПО АПК

ОБЯВЛЕНИЯ ПО ДОПК

УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА-ОБЯВЛЕНИЯ

ОТЧЕТ, БЮДЖЕТ И БАЛАНС

ЕКОЛОГИЯ

proekti_po_op-logo.png

proekti_po_op_oks_logo.pngПРОЕКТИ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА 2014-2020Г.”

ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО

Заповеди и обявления на Общинска служба "Земеделие"

ОБЩЕСТВЕН ДОСТЪП НА ЗАЯВЛЕНИЯ

Достъп до обществена информация


Документи за провеждане на конкурс за длъжността "Директор" на Детска градина "Радост", гр. Свиленград

Обява на офис за военен отчет Община Свиленград

Обява за провеждане на конкурс за приемане на кадрови войници в 68 бригада "Специални сили"

Стартиране на процедура за прием на документи за финансово подпомагане на процедури и дейности по асистирана репродукция на двойки, семейства и лица с репродуктивни проблеми за 2019 година.

Процедури по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 година

Политика за защита на личните данни

 Публично обсъждане на проект на бюджет 2018г.

Анкета за изграждане на компостираща инсталация

Правилник за общински социален фонд

Заповед на Кмета на Община Свиленград за определяне на специализиран паркинг за превозване и съхранение на принудително преместените ППС с репатриращ автомобил на територията на гр.Свиленград

Промяна на градски автобусни линии

Съобщение във връзка с изменение на разписанието на БДЖ за движение на влакове

Съобщение за Сдруженията на собствениците по ЗУЕС

Окончателен доклад по проект EPICURO: BG EN

Съобщение за одобрен план за действие на общинските концесии на Община Свиленград (2018-2020)

Съобщение за проект на план за действие на общинските концесии на Община Свиленград (2018-2020)

Заповед на министъра на земеделието и храните, с която се изменя заповед на основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ на директора на ОД "Земеделие" Хасково

Отчет за изпълнение на Програма за управление на общината за периода 2011 – 2015 г. на Кмета на Община Свиленград инж.Георги Манолов

Протокол на Комисия съгласно §16 от ПЗР от ЗИД на Закона за гражданската регистрация

М. Костадинова - Добри практики и адекватни решения приложени от Община Свиленград при управление и контрол на местните финанси /бюджета на Община Свиленград/

В. Здравкова - Успешно финансиране при изпълнение на договори за реализиране на проекти по оперативните програми и др. донори през 2014 г.

АНКЕТИ

smartwater.jpg

Цели на общинска администрация Свиленград

Мисия на общинска администрация Свиленград

Заместник-кметът Мария Костадинова пред БГ Радио за общинските проекти по Програма за развитие на селските райони 

Областна транспортна схема, утвърдена с Решение №613/ 31.07.2013г. на ОбС- Свиленград

Общинска транспортна схема, с курсове, определени за превоз на трудноподвижни лица , утвърдена с Решение №613/ 31.07.2013г. на ОбС- Свиленград

a

 

 

® 2009-2013 Община Свиленград. Всички права запазени.